Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комплексар

[komplɛkˈsar]

комплексар значение:

Какво е комплексар? Човек, който страда от комплекси (най-често за малоценност) и чието поведение се определя от тях; неуверен човек, който се опитва да компенсира несигурността си чрез агресия, хвалби или затвореност.

1. (психология/разговорно) Човек, който страда от комплекси (най-често за малоценност) и чието поведение се определя от тях; неуверен човек, който се опитва да компенсира несигурността си чрез агресия, хвалби или затвореност.
Ударение
комплекса̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-плек-сар
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
комплексари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комплексар

(психология/разговорно)
  • Той е пълен комплексар и постоянно се опитва да унижи другите, за да се почувства значим.
  • Не му обръщай внимание, държанието му е типично за комплексар.

Синоними на комплексар

Антоними на комплексар

Как се пише комплексар

Грешни изписвания: компликсар, кумплексар, комплексър
Коренът на думата е чуждицата комплекс, която се пише с е. Проверява се с думи като 'комплексен'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:complexus
Хибридна дума, образувана от корена *комплекс* (от латински *complexus* – 'съчетание', в психологията 'съвкупност от идеи, пораждащи напрежение') и българската наставка за деятел/носител на качество *–ар*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен комплексар
  • избива комплекси

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.