комплектовка
[komplekˈtɔfkɐ]
комплектовка значение:
Какво е комплектовка? Съвкупност от части, детайли или прибори, които образуват пълен комплект за определена цел.
1. (техника) Съвкупност от части, детайли или прибори, които образуват пълен комплект за определена цел.
2. (производство) Действието по комплектуване (събиране в комплект) на детайли или изделия.
- Ударение
- комплекто̀вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-плек-тов-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- комплектовки
Примери за използване на комплектовка
(техника)
- Липсваше част от фабричната комплектовка на машината.
- Колата се предлага с пълна комплектовка от инструменти.
(производство)
- Отделът за комплектовка работи с удължено работно време.
Синоними на комплектовка
Как се пише комплектовка
Грешни изписвания: комплетовка, комплектофка, кумплектовка, комплектувка
Думата се пише с в пред беззвучната к (въпреки че се чува 'ф' при изговор). Проверка: комплектувам.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:complexus
През руски (комплектовка) или немски, от латински complexus – връзка, съчетание. Формирано от корена комплект- и наставка -овка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фабрична комплектовка
- пълна комплектовка
- липсваща комплектовка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
