Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комплектовъчен

[komplɛkˈtɔvɐt͡ʃɛn]

комплектовъчен значение:

Какво е комплектовъчен? Който служи за комплектуване, събиране на части в едно цяло или се отнася до процеса на комплектовка.

1. (техника) Който служи за комплектуване, събиране на части в едно цяло или се отнася до процеса на комплектовка.
Ударение
комплекто̀въчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ком-плек-то-въ-чен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комплектовъчен

(техника)
  • Комплектовъчният цех работи на пълни обороти преди експедицията на стоката.
  • В комплектовъчния опис трябва да фигурират всички резервни части.

Синоними на комплектовъчен

Как се пише комплектовъчен

Грешни изписвания: комплектовачен, комплектовчен, кумплектовъчен, комплектувъчен
Пише се с 'ъ' в наставката -овъчен, тъй като е производно от съществителното 'комплектовка'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:complexus
От латинското complexus (свързан, съставен), преминало през руското 'комплектовать' и 'комплектовка' с добавяне на българска наставка за прилагателно -ен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • комплектовъчен опис
  • комплектовъчен ведомост
  • комплектовъчен план

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.