Dumite-BG – онлайн речник за българския език

конгруентен

[koŋɡruˈɛntɛn]

конгруентен значение:

Какво е конгруентен? Който съвпада напълно с друг обект при налагане; еднакъв по форма и размери.

1. (математика/геометрия) Който съвпада напълно с друг обект при налагане; еднакъв по форма и размери.
2. (психология) Състояние на съгласуваност между мисли, чувства и действия; автентичен.
Ударение
конгруе'нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кон-гру-ен-тен
Род
мъжки
Мн. число
конгруентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конгруентен

(математика/геометрия)
  • Два триъгълника са конгруентни, ако страните и ъглите им са съответно равни.
(психология)
  • Терапевтът трябва да бъде конгруентен в комуникацията си с пациента.

Антоними на конгруентен

Как се пише конгруентен

Грешни изписвания: конгроентен, конгурентен, кунгруентен

Пише се с уеконгруентен, следвайки латинския оригинал congruens.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:congruens
Заемка от латинското причастие 'congruens', 'congruentis' (съвпадащ, съответстващ), от глагола 'congruere' (срещам се, съгласувам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • конгруентни фигури
  • конгруентно поведение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.