конгруенция
[koŋɡruˈɛnt͡sijɐ]
конгруенция значение:
Какво е конгруенция? Вид подчинителна връзка в изречението, при която подчинената дума приема граматическите характеристики (род, число, лице) на главната дума; съгласуване.
1. (езикознание) Вид подчинителна връзка в изречението, при която подчинената дума приема граматическите характеристики (род, число, лице) на главната дума; съгласуване.
2. (математика) Свойство на фигури или числа да си съответстват по определен признак (равенство по модул или геометрично съвпадение).
- Ударение
- конгруѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-гру-ен-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конгруенции
Примери за използване на конгруенция
(езикознание)
- В българския език има пълна конгруенция между прилагателното и съществителното име.
(математика)
- Знакът за конгруенция в геометрията е ≅.
Синоними на конгруенция
Как се пише конгруенция
Грешни изписвания: конгроенция, кунгруенция, конгруенцйя
Пише се с у (-гру-) и е (-ен-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:congruentia
От латински *congruens* – съвпадащ, съответстващ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- линейна конгруенция
- граматична конгруенция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
