кондензатор
[kondɛnˈzator]
кондензатор значение:
Какво е кондензатор? Пасивен електронен компонент, състоящ се от два проводника (плочи), разделени от диелектрик, който има свойството да натрупва и съхранява електричен заряд.
1. (електротехника) Пасивен електронен компонент, състоящ се от два проводника (плочи), разделени от диелектрик, който има свойството да натрупва и съхранява електричен заряд.
2. (термодинамика) Топлообменно устройство, в което пара или газ се охлажда и превръща в течност (кондензира).
- Ударение
- конденза̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ден-за-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кондензатори
Примери за използване на кондензатор
(електротехника)
- Ако кондензаторът в схемата изгори, устройството ще спре да работи.
- Електролитните кондензатори имат поляритет, който трябва да се спазва.
(термодинамика)
- Парата постъпва в кондензатора, където се охлажда от циркулиращата вода.
- Повреда в кондензатора на климатика намалява ефективността на охлаждането.
Антоними на кондензатор
Как се пише кондензатор
Грешни изписвания: кондензатър, кондензйатор, кундензатор, кондензътор, кондензатур
Думата завършва на наставката -тор, характерна за уреди и дейци (като генератор, акумулатор).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:condensare
От латинския глагол 'condensare' (сгъстявам), преминало през западноевропейските езици (френски 'condensateur', немски 'Kondensator').
Употреба
Чести словосъчетания:
- електролитен кондензатор
- керамичен кондензатор
- променлив кондензатор
- кондензатор на климатик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
