Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кондотиер

[kondoˈtiɛr]

кондотиер значение:

Какво е кондотиер? Предводител на наемен военен отряд в Италия през XIV – XVI век, който сключва договор с градове-държави или владетели за водене на военни действия.

1. (история) Предводител на наемен военен отряд в Италия през XIV – XVI век, който сключва договор с градове-държави или владетели за водене на военни действия.
Ударение
кондотиѐр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-до-ти-ер
Род
мъжки
Мн. число
кондотиери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кондотиер

(история)
  • Чезаре Борджа е един от най-известните кондотиери на Ренесанса.
  • Владетелите често разчитали на услугите на чужди кондотиери, вместо да поддържат постоянна армия.

Синоними на кондотиер

Как се пише кондотиер

Грешни изписвания: кондотиер, кондотйер, кундотиер, кондутиер
Пише се с ие (кондотиер), а не с йе или само е.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:condottiere
От италианското 'condottiere', произлизащо от 'condotta' (договор за наем на военна сила). Терминът навлиза през историческата литература.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • италиански кондотиер
  • отряд на кондотиер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.