Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коне

[kɔˈnɛ]

коне значение:

Какво е коне? Едри еднокопитни бозайници (Equus ferus caballus) с грива и дълга опашка, използвани от човека за езда, впрегатен добитък и спорт.

1. (зоология) Едри еднокопитни бозайници (Equus ferus caballus) с грива и дълга опашка, използвани от човека за езда, впрегатен добитък и спорт.
2. (шахмат) Шахматни фигури с глава на кон, които се движат във формата на буквата 'Г'.
3. (техника) Разговорно название на мерната единица 'конска сила' (к.с.).
Ударение
кон
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-не
Род
мъжки
Мн. число
коне
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коне

(зоология)
  • Табун диви коне препусна през полето.
  • В конюшнята се отглеждат състезателни коне.
(шахмат)
  • Той жертва и двата си коня, за да отвори линия към царя.
(техника)
  • Двигателят на новата кола е 150 коня.

Синоними на коне

Как се пише коне

Грешни изписвания: коньове, куне

Формата за множествено число на съществителното кон е коне. Бройната форма (след числителни) е коня (напр. два коня).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*konjь
Произлиза от праславянската форма *konjь. Думата има древни корени и е основна в славянските езици за обозначаване на животното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • състезателни коне
  • диви коне
  • работни коне
Фразеологизми:
  • работя като кон
  • троянски кон
  • подарявам кон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.