конотация
[konɔˈtat͡sijɐ]
конотация значение:
Какво е конотация? Допълнителното емоционално, стилистично или културно значение, което една дума носи, извън прякото ѝ речниково (денотативно) значение.
1. (лингвистика) Допълнителното емоционално, стилистично или културно значение, което една дума носи, извън прякото ѝ речниково (денотативно) значение.
2. (логика) Съвкупността от признаци, които се мислят в понятието за даден обект (съдържание на понятието).
- Ударение
- конота̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-но-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конотации
Примери за използване на конотация
(лингвистика)
- Думата 'дом' носи положителна конотация за уют и сигурност, за разлика от неутралната дума 'жилище'.
- В този контекст епитетът има иронична конотация.
(логика)
- Интенсионалът на понятието съвпада с неговата конотация.
Синоними на конотация
Антоними на конотация
Как се пише конотация
Грешни изписвания: кунотация, канатация, конутация, конотъция, конотацйя
Думата се изписва с двойно о (ко-но-), отразявайки латинския корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:connotatio
От средновековен латински 'connotatio', произлизащо от 'con-' (с, заедно) и 'notare' (отбелязвам). Означава съпътстващо, допълнително значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- негативна конотация
- положителна конотация
- политическа конотация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
