консонант
[konsoˈnant]
консонант значение:
Какво е консонант? Звук на речта, при чието произнасяне въздушната струя среща преграда в устната кухина; съгласен звук.
1. (езикознание) Звук на речта, при чието произнасяне въздушната струя среща преграда в устната кухина; съгласен звук.
- Ударение
- консона̀нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-со-нант
- Род
- мъжки
- Мн. число
- консонанти
Примери за използване на консонант
(езикознание)
- В българския език консонантите се делят на звучни и беззвучни.
- Натрупването на консонанти прави думата трудна за произнасяне.
Синоними на консонант
Как се пише консонант
Грешни изписвания: консунант, кунсонант, консонънт
Думата е чуждица и следва правописа на източника, съобразен с българската фонетика.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:consonans
От латинското consonans (gen. consonantis), което означава 'съзвучен', от con- (с) + sonare (звуча). Заемка в лингвистичната терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучен консонант
- беззвучен консонант
- консонантна система
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
