конспириране
[konspiˈrirɐnɛ]
конспириране значение:
Какво е конспириране? Действието по организиране или участие в таен заговор (конспирация) срещу властта или установен ред; пазене на строга тайна.
1. (политика/право) Действието по организиране или участие в таен заговор (конспирация) срещу властта или установен ред; пазене на строга тайна.
- Ударение
- конспирѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-спи-ри-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- конспирирания
Примери за използване на конспириране
(политика/право)
- Продължителното конспириране изискваше строга дисциплина от всички членове на групата.
- Те бяха обвинени в конспириране срещу държавата.
Синоними на конспириране
Антоними на конспириране
Как се пише конспириране
Грешни изписвания: кунспириране, конспйриране, конспирйране, конспириръне
Думата се изписва с о в първата сричка, следвайки латинския си първообраз (con-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:conspirare
Заемка чрез западноевропейски езици (немски konspirieren, френски conspirer). От латинското 'conspirare' (дишам заедно, съгласувам се, заговорнича).
Употреба
Чести словосъчетания:
- успешно конспириране
- дългогодишно конспириране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
