констативен
[konstɐˈtivɛn]
- Ударение
- констатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кон-ста-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- констативни
Как се пише констативен
Грешни изписвания: констативин, кунстативен, констътивен, констатйвен
Думата се пише с и в суфикса (констативен) и завършва на -ен в м.р. ед.ч.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constat
От френски 'constatif', базирано на латинското 'constat' (установено е, известно е). Свързано с глагола 'констатирам' (установявам факт).
Употреба
Чести словосъчетания:
- констативен протокол
- констативен акт
- констативен характер
- констативна част
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
