континуум
[kɔntinuom]
континуум значение:
Какво е континуум? Непрекъснатост, непреривност; цялост, в която няма празнини и частите преливат една в друга.
1. (философия/физика) Непрекъснатост, непреривност; цялост, в която няма празнини и частите преливат една в друга.
- Ударение
- контину̀ум
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ти-ну-ум
- Род
- мъжки
- Мн. число
- континууми
Примери за използване на континуум
(философия/физика)
- Пространствено-временният континуум е основно понятие в теорията на относителността.
- В този исторически континуум събитията са логически свързани.
Синоними на континуум
Антоними на континуум
Как се пише континуум
Грешни изписвания: континиум, контином, кунтинуум, контйнуум, континоум, континуом
Думата завършва на -уум (две 'у'), следвайки латинския оригинал.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:continuum
От латинското 'continuum' – непрекъснато цяло, непреривност. Свързано с глагола 'continere' (държа заедно, съдържам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пространствено-времеви континуум
- диалектен континуум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
