Dumite-BG – онлайн речник за българския език

контраатака

[kontrɐɐˈtakɐ]

контраатака значение:

Какво е контраатака? Нападение, предприето от отбраняваща се войска срещу настъпващия противник с цел да се възвърнат загубени позиции или да се разгроми врагът.

1. (военно дело) Нападение, предприето от отбраняваща се войска срещу настъпващия противник с цел да се възвърнат загубени позиции или да се разгроми врагът.
2. (спорт) Бързо преминаване от защита в нападение в отборни спортове (футбол, баскетбол и др.), докато противникът е неорганизиран.
Ударение
контраата́ка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-тра-а-та-ка
Род
женски
Мн. число
контраатаки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контраатака

(военно дело)
  • Генералът нареди незабавна контраатака по десния фланг.
  • Вражеското настъпление беше спряно с мощна контраатака.
(спорт)
  • Отборът вкара победния гол след светкавична контраатака.
  • Те разчитат главно на плътна защита и контраатаки.

Синоними на контраатака

Антоними на контраатака

Как се пише контраатака

Грешни изписвания: контратака, контра-атака, кунтраатака, контръатака, контраътака, контраатъка
Думата се пише с двойно а (контраатака), тъй като представката завършва на гласна, а коренът започва със същата гласна. Пише се слято, не с тире.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:contre-attaque
Съставна дума от латинския префикс 'contra' (против) и 'атака' (нападение). Навлязла чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бърза контраатака
  • внезапна контраатака

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.