конфискацийка
[kɔnfisˈkat͡sijkɐ]
конфискацийка значение:
Какво е конфискацийка? Умалителна форма на конфискация. Използва се разговорно за означаване на отнемане на имущество, обикновено в малък размер или когато говорещият омаловажава акта.
1. (право/разговорно) Умалителна форма на конфискация. Използва се разговорно за означаване на отнемане на имущество, обикновено в малък размер или когато говорещият омаловажава акта.
- Ударение
- конфискацѝйка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-фис-ка-ций-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- конфискацийки
Примери за използване на конфискацийка
(право/разговорно)
- Направиха му една бърза конфискацийка на стоката.
- Не е сериозен обиск, а просто малка конфискацийка на документи.
Как се пише конфискацийка
Грешни изписвания: конфискацика, кунфискацийка, конвискацийка, конфйскацийка, конфискъцийка, конфискацййка, конфискациика
При образуване на умалителни съществителни от думи на -ия, гласната и преминава в й пред наставката -ка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confiscatio
От латинското 'confiscatio' (отнемане в полза на хазната), през българското 'конфискация'. Умалителната форма е образувана с наставката '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бърза конфискацийка
- незаконна конфискацийка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
