конфискувам
[konfisˈkuvɐm]
конфискувам значение:
Какво е конфискувам? Отнемам принудително и безвъзмездно частна собственост в полза на държавата въз основа на закон или съдебно решение.
1. (право) Отнемам принудително и безвъзмездно частна собственост в полза на държавата въз основа на закон или съдебно решение.
2. (разговорно/училищен жаргон) Временно отнемане на предмет от лице с власт (учител, родител) като наказание.
- Ударение
- конфиску̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кон-фис-ку-вам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- конфискувам се
Примери за използване на конфискувам
(право)
- Митничарите конфискуваха контрабандните стоки.
- Съдът реши да конфискува имуществото на осъдения.
(разговорно/училищен жаргон)
- Учителката конфискува телефона на ученика по време на час.
Синоними на конфискувам
Антоними на конфискувам
Как се пише конфискувам
Грешни изписвания: конфисковам, кунфискувам, конвискувам, конфйскувам, конфискувъм
Пише се с у в наставката (-увам), а не '-овам'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confiscare
От 'fiscus' (хазна, кошница за пари) + 'con-' (със, към). Означава 'прибирам в хазната'. Влязла чрез западноевропейски езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- конфискувам имущество
- конфискувам стока
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
