конюнкция
[konˈjunkt͡sijɐ]
конюнкция значение:
Какво е конюнкция? Логическа операция, която е истинна само тогава, когато и двете съставни твърдения са истинни; логическо „И“.
1. (логика/математика) Логическа операция, която е истинна само тогава, когато и двете съставни твърдения са истинни; логическо „И“.
2. (астрономия) Явление, при което две небесни тела имат еднаква еклиптична дължина, гледани от Земята (съвпад).
3. (анатомия) Свързване или съединяване на части.
- Ударение
- коню̀нкция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-нюнк-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конюнкции
Примери за използване на конюнкция
(логика/математика)
- Знакът за конюнкция в математическата логика наподобява обърнато V.
- Таблицата за истинност на конюнкцията показва единица само при вход 1 и 1.
(астрономия)
- Наблюдавахме рядка конюнкция на Юпитер и Сатурн.
(анатомия)
- Терминът се използва рядко в медицината за описване на свързване на нервни пътища.
Синоними на конюнкция
Как се пише конюнкция
Грешни изписвания: конкюнкция, конюнция, конункция, кунюнкция, конюнкцйя
Думата се пише с ю след н и съдържа буквосъчетанието нкц.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:conjunctio
От латинското conjunctio (съединение, връзка), образувано от представката con- (с, заедно) и iungere (свързвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- логическа конюнкция
- долна конюнкция
- горна конюнкция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
