Dumite-BG – онлайн речник за българския език

копитен

[koˈpitɛn]

копитен значение:

Какво е копитен? Който се отнася до копито; който е свързан с копитото на животно.

1. (анатомия) Който се отнася до копито; който е свързан с копитото на животно.
2. (зоология) Който принадлежи към групата на бозайниците, притежаващи копита (Ungulata).
Ударение
копи'тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ко-пи-тен
Род
мъжки
Мн. число
копитни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на копитен

(анатомия)
  • Ветеринарят прегледа възпалената копитна става на коня.
  • Копитният рог трябва да се подрязва редовно.
(зоология)
  • Копитните животни биват чифтокопитни и нечифтокопитни.
  • Елените са типични представители на копитния свят в горите.

Как се пише копитен

Грешни изписвания: купитен, копитан, копйтен

Променливо я: в мъжки род е копитен, в мн.ч. гласната изпада – копитни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:копито
Производно прилагателно от съществителното 'копито' (твърдо рогово образувание на пръстите на някои бозайници) + наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • копитни животни
  • копитен гнилец
  • копитна кост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.