коректор
[koˈrɛktor]
коректор значение:
Какво е коректор? Специалист в издателство или печатница, който проверява и отстранява правописни, пунктуационни и технически грешки в текст преди публикуването му.
1. (издателска дейност) Специалист в издателство или печатница, който проверява и отстранява правописни, пунктуационни и технически грешки в текст преди публикуването му.
2. (канцеларски материали) Бяла течност, лента или писалка, използвана за заличаване на грешки върху хартия.
3. (козметика) Козметичен продукт (течен или стик), използван за прикриване на несъвършенства по кожата (кръгове под очите, петна).
- Ударение
- корѐктор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-рек-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- коректори
Примери за използване на коректор
(издателска дейност)
- Ръкописът беше изпратен на коректор за последен преглед.
- Тя работи като коректор във вестник от десет години.
(канцеларски материали)
- Имаш ли коректор, сгреших датата на документа.
- Изчакай коректора да изсъхне, преди да пишеш отгоре.
(козметика)
- Тя нанесе коректор под очите си, за да скрие умората.
Синоними на коректор
Как се пише коректор
Грешни изписвания: куректор, коректур
Пише се с 'о' в първата сричка. Думата е чуждица с латински корен 'cor-'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:corrector
От латински 'corrector' (който поправя), от глагола 'corrigere' (поправям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- течен коректор
- главен коректор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
