корелативен
[korɛlaˈtivɛn]
корелативен значение:
Какво е корелативен? Който се намира в съотношение, взаимна зависимост или връзка с нещо друго.
1. (Научен) Който се намира в съотношение, взаимна зависимост или връзка с нещо друго.
2. (Лингвистика) Дума или форма, която се свързва взаимно с друга в изречението (напр. съюзи като 'нито... нито').
- Ударение
- корелатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-ре-ла-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- корелативни
Примери за използване на корелативен
(Научен)
- Изследването разкрива корелативна връзка между тютюнопушенето и белодробните заболявания.
- Тези две явления не са причинно-следствени, а само корелативни.
(Лингвистика)
- В изречението е използвана корелативна двойка съюзи.
Синоними на корелативен
Антоними на корелативен
Как се пише корелативен
Грешни изписвания: корилаговен, корелатевен, курелативен, корелътивен, корелатйвен
Думата се пише с о в първата сричка и с е във втората, следвайки латинския си първоизточник.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:correlativus
Заета от френски (corrélatif) или немски (korrelativ), с първоизточник средновековния латински correlativus (cor- 'заедно' + relativus 'относителен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- корелативна връзка
- корелативен анализ
- корелативна зависимост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
