коренен
[ˈkɔrɛnɛn]
коренен значение:
Какво е коренен? Който се отнася до същността, до основата на нещо; основен, дълбок, съществен.
1. (общо) Който се отнася до същността, до основата на нещо; основен, дълбок, съществен.
2. (население) Който произхожда от самото място, местен, туземен (за население).
3. (биология/езикознание) Който се отнася до корена на растение, зъб или дума.
- Ударение
- ко̀ренен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-ре-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- коренни
Примери за използване на коренен
(общо)
- Настъпи коренна промяна в неговото поведение.
- Трябва да се направи коренно преустройство на системата.
(население)
- Индианците са коренните жители на Америка.
- Той е коренен софиянец, роден на жълтите павета.
(биология/езикознание)
- Коренната система на дървото беше много разклонена.
- Коренната гласна в думата се променя при спрежение.
Синоними на коренен
Антоними на коренен
Как се пише коренен
Грешни изписвания: корени (за мн.ч вместо коренни), куренен
В мъжки род единствено число думата завършва на -нен. Поради това в множествено число се пише с двойно н: коренни (едно от корена и едно от наставката).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Производно от съществителното 'корен' + наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коренна промяна
- коренен жител
- коренно население
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
