коренно
[ˈkɔ.rɛn.no]
коренно значение:
Какво е коренно? Изцяло, напълно, издъно; по същество или по произход (отнасящо се до основата на нещата).
1. (общо) Изцяло, напълно, издъно; по същество или по произход (отнасящо се до основата на нещата).
- Ударение
- ко̀ренно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- ко-рен-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на коренно
(общо)
- Животът му се промени коренно след печалбата.
- Двете теории се различават коренно.
Синоними на коренно
Антоними на коренно
Как се пише коренно
Грешни изписвания: корено, куренно, коренну
Наречието се пише с двойно н (нн), защото е образувано от прилагателно име (коренен), което завършва на -нен. Правилото гласи: прилагателни на -нен образуват наречия на -нно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Производно от съществителното *корен* + наставка *-н-* + окончание за наречие *-о*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коренно различен
- коренно променен
- коренно противоречив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
