Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кореноплоден

[korɛnoˈplɔdɛn]

кореноплоден значение:

Какво е кореноплоден? Който се отнася до растения, чиито подземни части (корени, грудки) са месести и се използват за храна.

1. (ботаника) Който се отнася до растения, чиито подземни части (корени, грудки) са месести и се използват за храна.
Ударение
коренопло̀ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ко-ре-но-пло-ден
Род
мъжки
Мн. число
кореноплодни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кореноплоден

(ботаника)
  • Морковите и цвеклото са типични кореноплодни култури.

Как се пише кореноплоден

Грешни изписвания: кориноплоден, коренуплоден, куреноплоден, кореноплуден
Като сложна дума със съединителна гласна, се пише с о между двете основи (корен-о-плоден).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:корен + плод
Сложна дума, образувана от основите на 'корен' и 'плод' със съединителна гласна 'о'. Калка по модел на руски или западноевропейски ботанически термини.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кореноплодни зеленчуци
  • кореноплодни растения

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.