Dumite-BG – онлайн речник за българския език

корпулентен

[korpuˈlɛntɛn]

корпулентен значение:

Какво е корпулентен? Който има едро, пълно тяло; едър, пълен (използва се често като евфемизъм за дебел).

1. (книжовно) Който има едро, пълно тяло; едър, пълен (използва се често като евфемизъм за дебел).
Ударение
корпулѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кор-пу-лен-тен
Род
мъжки
Мн. число
корпулентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на корпулентен

(книжовно)
  • В стаята влезе висок, корпулентен господин с костюм.
  • Въпреки че беше корпулентен, той се движеше с изненадваща лекота.

Синоними на корпулентен

Антоними на корпулентен

Как се пише корпулентен

Грешни изписвания: курпулентен, корполентен
Пише се с о в първата сричка (от лат. corpus).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:corpulentus
От латинското 'corpulentus', производно на 'corpus' (тяло). В българския език навлиза през западноевропейските езици (френски/немски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • корпулентна фигура
  • корпулентен мъж

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.