кохорта
[koˈxɔrtɐ]
кохорта значение:
Какво е кохорта? Тактическа единица в древноримската пехота, съставляваща една десета част от легиона (около 360–600 души).
1. (история) Тактическа единица в древноримската пехота, съставляваща една десета част от легиона (около 360–600 души).
2. (преносно) Голяма, сплотена група от хора (често използвана с лек ироничен или негативен оттенък за хора, обединени от общи интереси).
3. (биология) Таксономична категория в класификацията на организмите, намираща се между клас и разред.
- Ударение
- кохо̀рта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-хор-та
- Род
- женски
- Мн. число
- кохорти
Примери за използване на кохорта
(история)
- Трета кохорта на легиона беше разположена на десния фланг.
- Командирът на кохортата даде знак за атака.
(преносно)
- След него вървеше цяла кохорта от ласкатели и съветници.
- Журналистическата кохорта обгради министъра.
(биология)
- Този вид принадлежи към кохортата на двуутробните.
Синоними на кохорта
Как се пише кохорта
Грешни изписвания: кухорта, кохурта
Думата се изписва с две букви о. Тъй като е чуждица, правописът следва етимологичния принцип (лат. cohors).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:cohors
От латинското 'cohors', винителен падеж 'cohortem' (оградено място, множество, отряд). Първоначално термин за подразделение в римската армия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- преторианска кохорта
- цяла кохорта
- вярна кохорта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
