Dumite-BG – онлайн речник за българския език

куче

куче значение:

Какво е куче? Домашен месояден бозайник, който лае и се отглежда за пазене, лов или компания.

1. (зоология) Домашен месояден бозайник, който лае и се отглежда за пазене, лов или компания.
2. (преносно; разговорно; оскърбително) Грубо оскърбително название за зъл, проклет или жесток човек.
3. (астрономия) В съчетанията „Голямо куче“ и „Малко куче“ — название на съзвездие.
4. (зоология) Летящо куче — едър плодояден прилеп от семейство Птероподови.
5. (зоология) Морско куче — акула, разпространена в Черно море.
6. (зоология) В „сляпо куче“ — подземен гризач със силно закърнели очи, приспособен за ровене в почвата.
Ударение
ку̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-че
Род
среден
Мн. число
кучета; кучня (диал.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на куче

(зоология)
  • Кучето пази двора през нощта.
(преносно; разговорно; оскърбително)
  • Не постъпвай като куче с хората, които ти помагат.
(астрономия)
  • Сириус се намира в съзвездието Голямо куче.
(зоология)
  • В документалния филм показаха колония от летящи кучета.
(зоология)
  • Рибарите наричат тази черноморска акула морско куче.
(зоология)
  • Сляпото куче прокопа ход под лехата.

Синоними на куче

Как се пише куче

Употреба

Чести словосъчетания:
  • домашно куче
  • ловно куче
  • Голямо куче
  • Малко куче
Фразеологизми:
  • като куче и котка
  • куче влачи, диря няма

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.