крайшник
[ˈkrajʃnik]
крайшник значение:
Какво е крайшник? Първото или последното парче от хляб, което има кора от едната си страна; самият край на хляба.
1. (бит) Първото или последното парче от хляб, което има кора от едната си страна; самият край на хляба.
2. (преносно) Крайна част на нещо.
- Ударение
- кра̀йшник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- крайш-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крайшници
Примери за използване на крайшник
(бит)
- Децата се караха кой да изяде топлия крайшник.
- Той отчупи един корав крайшник и го подаде на кучето.
(преносно)
- Откъсна крайшник от листа.
Синоними на крайшник
Антоними на крайшник
Как се пише крайшник
Грешни изписвания: краешник, краишник, кръйшник, крайшнйк
Пише се с й след 'а' (крайшник), тъй като произлиза от думата 'край'. След 'й' следва 'ш'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:край
Произлиза от корена 'край' + наставка '-шник'. Свързано е с идеята за нещо, което се намира на края.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сух крайшник
- топъл крайшник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
