Енциклопедия на българския език

край-

[kraj]

край- значение:

Какво е край-? Словообразувателен елемент (префикс или първа съставка), който придава значение на: намиращ се в непосредствена близост до нещо, разположен по протежението на нещо.

1. (словообразуване) Словообразувателен елемент (префикс или първа съставка), който придава значение на: намиращ се в непосредствена близост до нещо, разположен по протежението на нещо.
Ударение
кра̀й-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
край
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на край-

(словообразуване)
  • крайбрежен (до брега)
  • крайпътен (до пътя)
  • крайдунавски (до река Дунав)

Синоними на край-

Как се пише край-

Грешни изписвания: кръй-, краи-

Когато участва в образуването на прилагателни или съществителни (напр. крайбрежие), обикновено се пише слято. Изписването с дефис (край-) се среща при описване на морфемата или в редки, окказионални словосъчетания.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:краи
От съществителното и предлог 'край', означаващо 'ръб', 'предел' или 'близо до'.