Dumite-BG – онлайн речник за българския език

крайно

[ˈkrajno]

крайно значение:

Какво е крайно? В много висока, пределна степен; извънредно, твърде.

1. (Общо) В много висока, пределна степен; извънредно, твърде.
2. (Като прилагателно) Форма за среден род на 'краен' – който се намира на края, последен или пределен.
Ударение
кра̀йно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
край-но
Род
среден
Мн. число
крайни (за прил. име)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крайно

(Общо)
  • Това поведение е крайно неприемливо.
  • Бях крайно изненадан от новината.
(Като прилагателно)
  • Това е крайното ми решение.
  • Селото се намира в крайното дефиле.

Антоними на крайно

Как се пише крайно

Грешни изписвания: краино, Кръйно, Краино, Крайну
Думата се пише с й (и кратко), тъй като след нея следва съгласна или е в края на сричката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:краи
Произлиза от съществителното 'край' (гранична линия, предел). Формирано като наречие или среден род на прилагателното 'краен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крайно време
  • крайно решение
  • крайно нуждаещ се

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.