Dumite-BG – онлайн речник за българския език

крайцер

[ˈkrajt͡sɛr]

крайцер значение:

Какво е крайцер? Голям боен надводен кораб, предназначен за изпълнение на самостоятелни задачи, защита на морски комуникации и поддръжка на други съдове; по тонаж и въоръжение стои между ескадрения миноносец и линейния кораб.

1. (военно дело) Голям боен надводен кораб, предназначен за изпълнение на самостоятелни задачи, защита на морски комуникации и поддръжка на други съдове; по тонаж и въоръжение стои между ескадрения миноносец и линейния кораб.
Ударение
кра́йцер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
край-цер
Род
мъжки
Мн. число
крайцери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крайцер

(военно дело)
  • Крайцерът „Аврора“ е един от символите на революцията.
  • Флотът разполага с два тежки крайцера.

Как се пише крайцер

Грешни изписвания: крайцар, крейсер, кръйцер, краицер

Думата се пише с й и окончава на -ер. Формата 'крейсер' е русизъм, който не е книжовен в съвременния български език.

Етимология

Произход:Нидерландски
Оригинална дума:kruiser
Заета през руски (крейсер) или немски (Kreuzer). Първоначално означава кораб, който 'кръстосва' морето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежък крайцер
  • лек крайцер
  • ракетен крайцер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.