Dumite-BG – онлайн речник за българския език

крайъгълен

[krɐjˈɤɡɐlɛn]

крайъгълен значение:

Какво е крайъгълен? Който се намира на ъгъла на сграда или съоръжение; който служи за основа на ъгъл.

1. (Строителство / Архитектура) Който се намира на ъгъла на сграда или съоръжение; който служи за основа на ъгъл.
2. (Преносно) Основен, фундаментален, най-важен, върху който се гради нещо.
Ударение
крайъ̀гълен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
край-ъ-гъ-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крайъгълен

(Строителство / Архитектура)
  • В древността полагането на крайъгълния камък е било тържествен ритуал.
(Преносно)
  • Свободата на словото е крайъгълен принцип на демокрацията.

Антоними на крайъгълен

Как се пише крайъгълен

Грешни изписвания: краиъгълен, крайагълен, кръйъгълен, крайъгален
Пише се слято. Съдържа й и ъ в началото на втората основа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:край + ъгъл
Сложна дума, образувана от 'край' и 'ъгъл', често използвана като калка на библейски изрази (напр. 'lapis angularis' от латински).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крайъгълен камък
Фразеологизми:
  • крайъгълен камък

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.