Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кредитополучател

[kreditopuluˈt͡ʃatɛl]

кредитополучател значение:

Какво е кредитополучател? Физическо или юридическо лице, което получава кредит от банка или друга финансова институция и поема задължението да го върне при уговорени условия.

1. (финанси) Физическо или юридическо лице, което получава кредит от банка или друга финансова институция и поема задължението да го върне при уговорени условия.
Ударение
кредитополуча̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кре-ди-то-по-лу-ча-тел
Род
мъжки
Мн. число
кредитополучатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кредитополучател

(финанси)
  • Кредитополучателят е длъжен да погасява вноските си в срок.
  • Банката проверява кредитната история на всеки потенциален кредитополучател.

Синоними на кредитополучател

Антоними на кредитополучател

Как се пише кредитополучател

Грешни изписвания: кредитуполучател, кредит-получател, кредйтополучател, кредитопулучател, кредитополочател, кредитополучътел
Сложна дума, при която двете основи се свързват със съединителна гласна 'о'. Пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кредит + получател
Сложна съставна дума, образувана от основите на 'кредит' (от лат. creditum) и 'получател' (от глагола получавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изряден кредитополучател
  • неплатежоспособен кредитополучател
  • права на кредитополучателя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.