крепостник
[ˈkrɛpostnik]
крепостник значение:
Какво е крепостник? Селянин в феодална или полуфеодална система, който е правно и икономически зависим от земевладелеца и е прикрепен към земята, без право да я напуска.
1. (история) Селянин в феодална или полуфеодална система, който е правно и икономически зависим от земевладелеца и е прикрепен към земята, без право да я напуска.
2. (преносно) Привърженик или защитник на крепостното право; консерватор.
- Ударение
- крѐпостник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кре-пост-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- крепостници
Примери за използване на крепостник
(история)
- През 1861 г. в Русия крепостниците получават свободата си.
- Животът на крепостника е зависел изцяло от волята на помешчика.
(преносно)
- Той беше убеден крепостник и се противеше на всякакви реформи.
Синоними на крепостник
Антоними на крепостник
Как се пише крепостник
Грешни изписвания: крепосник, крепустник, крепостнйк
Съгласната т в групата стн се запазва при писане, макар често да изпада при бърз изговор.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:крепостной
Заемка от руски, свързана с понятието „крепостное право“. Етимологично произлиза от думата `крепост` в старото ѝ значение на „акт за владение, документ за собственост“, с който селяните са били закрепвани към земята.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
