кривя
[kriˈvʲɤ]
кривя значение:
Какво е кривя? Правя нещо да не бъде право; извивам, огъвам.
1. (пряко) Правя нещо да не бъде право; извивам, огъвам.
2. (преносно) Изопачавам истината, не говоря право (в израза 'кривя си душата').
3. (физиология) Правя гримаса (на лицето/устата) в израз на недоволство или болка.
- Ударение
- кривя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кри-вя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- кривя се
Примери за използване на кривя
(пряко)
- Не криви телта, трябва ми права.
- Обувката му е стара и той я криви, докато ходи.
(преносно)
- Няма да си кривя душата – не го харесвам.
- Защо кривиш истината?
(физиология)
- Детето кривеше лице, защото не искаше да яде супата.
Синоними на кривя
Антоними на кривя
Как се пише кривя
Грешни изписвания: кревя, крйвя
Основната гласна в корена е и (от крив). Във формите за 3 л. мн. ч. се пише -ят (те кривят), а не -ат, защото е глагол от II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кривъ
Произлиза от общославянското прилагателно *krivъ (извит, грешен, ляв). Връзка с литовското 'kreivas'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кривя си душата
- кривя уста
- кривя си капата
Фразеологизми:
- накривил си е капата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
