Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кръстачка

[krɐˈstat͡ʃkɐ]

кръстачка значение:

Какво е кръстачка? Съединителна част (на тръби, греди или пътища) с форма на кръст, където се пресичат два елемента.

1. (техника) Съединителна част (на тръби, греди или пътища) с форма на кръст, където се пресичат два елемента.
2. (етнография) Дървено приспособление (мотовилка) с два кръстосани пръта за навиване на прежда.
3. (бита) Стойка за коледна елха, направена от две кръстосани дъски или метални профили.
Ударение
кръста̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръс-тач-ка
Род
женски
Мн. число
кръстачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръстачка

(техника)
  • Монтьорът постави метална кръстачка, за да разклони водопровода в четири посоки.
  • Кръстачката на кардана трябва да се смаже.
(етнография)
  • Баба навиваше преждата на старата дървена кръстачка.
  • Кръстачката се въртеше ритмично в ръцете ѝ.
(бита)
  • Бащата закова дървена кръстачка, за да изправи елхата в хола.

Как се пише кръстачка

Грешни изписвания: крастачка, кръсташка, кръстъчка
Думата се пише с 'ъ' в корена (от кръст) и с 'ч' в наставката -ачка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кръст
Производна дума от корена 'кръст' с наставка -ачка, индикираща инструмент или обект с формата на кръст.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • карданна кръстачка
  • дървена кръстачка
  • ВиК кръстачка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.