Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кръстене

[ˈkrɤstɛnɛ]

кръстене значение:

Какво е кръстене? Действието по извършване на знака на кръста (прекръстване) с ръка.

1. (религия) Действието по извършване на знака на кръста (прекръстване) с ръка.
2. (религия) Извършване на светото тайнство Кръщение; похристиянчване.
3. (общо) Даване на име на някого или нещо; именуване.
Ударение
кръ̀стене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръс-те-не
Род
среден
Мн. число
кръстения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръстене

(религия)
  • Бабата започна уплашено кръстене при вида на бурята.
(религия)
  • Кръстенето на детето беше насрочено за неделя.
(общо)
  • След дълго мислене дойде ред на кръстенето на кораба.

Как се пише кръстене

Грешни изписвания: кръстине, крастене
Суфиксът за отглаголни съществителни на -ене се пише с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кръстя
Отглаголно съществително име от глагола 'кръстя', който произлиза от 'кръст' (Христов символ).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.