кукане
[ˈkukɐnɛ]
кукане значение:
Какво е кукане? Издаване на специфичния звук, характерен за кукувицата.
1. (пряко) Издаване на специфичния звук, характерен за кукувицата.
2. (преносно) Стоене сам, в самота и бездействие (разговорно, често с негативен оттенък).
- Ударение
- ку'кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кукания
Примери за използване на кукане
(пряко)
- От гората се чуваше ясното кукане на кукувица.
- Първото кукане напролет се счита за знамение във фолклора.
(преносно)
- Цял ден самотно кукане в празната къща.
- Оставиха го да кука там без работа.
Как се пише кукане
Грешни изписвания: кукъне, кокане
Думата се пише с а в наставката -ане, характерна за отглаголни съществителни от глаголи на -ам (кукам -> кукане).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кукам
Отглаголно съществително от глагола 'кукам', който е звукоподражателен (ономатопея).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самотно кукане
- пролетно кукане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
