кулачество
[ku.ˈla.tʃɛ.stvo]
кулачество значение:
Какво е кулачество? Социална категория или класа на заможните селяни (кулаци), разглеждана от марксистко-ленинската идеология като експлоататорска и враждебна на съветската власт.
1. (история/политология) Социална категория или класа на заможните селяни (кулаци), разглеждана от марксистко-ленинската идеология като експлоататорска и враждебна на съветската власт.
2. (преносно) Поведение или манталитет, приписвани на тази социална група (стремеж към натрупване, експлоатация).
- Ударение
- кула́чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-ла-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на кулачество
(история/политология)
- Борбата срещу кулачеството беше основна част от колективизацията.
- Ликвидиране на кулачеството като класа.
(преносно)
- В неговите действия критиците виждаха проява на скрито кулачество.
Антоними на кулачество
Как се пише кулачество
Грешни изписвания: колачество, кулъчество, кулачеству
Пише се с у в първата сричка.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:кулак
Заемка от руски език (*кулачество*), производна на 'кулак' (заможен селянин, букв. 'юмрук'). Терминът навлиза в българския език след 1944 г. под съветско влияние.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
