кулминационен
[kulminat͡siˈɔnɛn]
кулминационен значение:
Какво е кулминационен? Който се отнася до кулминацията; върхов, най-висок (за развитие, напрежение, точка).
1. (общо) Който се отнася до кулминацията; върхов, най-висок (за развитие, напрежение, точка).
2. (астрономия) Който се отнася до преминаването на небесно светило през небесния меридиан.
- Ударение
- кулминацио̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кул-ми-на-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кулминационни
Примери за използване на кулминационен
(общо)
- Това беше кулминационният момент в кариерата на артиста.
- Сцената с престрелката е кулминационна за целия филм.
(астрономия)
- Кулминационната височина на Слънцето варира през сезоните.
Как се пише кулминационен
Грешни изписвания: кулминацийонен, кулминацьонен, колминационен, кулмйнационен, кулминъционен, кулминацйонен, кулминациунен
Прилагателните имена, завършващи на -ационен, се изписват с 'и', 'а', 'ц', 'и', 'о', 'н', 'е', 'н'. Буквосъчетанието 'ио' не се заменя с 'йо' или 'ьо'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:culmen / culminare
Заета в българския език чрез западноевропейските езици (фр. culmination, нем. Kulmination). Произлиза от латинската дума 'culmen', означаваща 'върха', 'било', 'най-висока точка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кулминационна точка
- кулминационен момент
- кулминационна фаза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
