Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кумица

[koˈmit͡sɐ]

кумица значение:

Какво е кумица? Съпругата на кума (кръстника).

1. (родство) Съпругата на кума (кръстника).
2. (родство) В някои диалекти и контексти: жената, която бива венчавана или чието дете бива кръщавано (спрямо кръстниците).
Ударение
кумѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-ми-ца
Род
женски
Мн. число
кумици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кумица

(родство)
  • Поканихме кума и кумицата на празничната вечеря.
  • Кумицата подари на младоженците красив сервиз.
(родство)
  • Кумът поведе хорото, а кумецът и кумицата го следваха.

Как се пише кумица

Грешни изписвания: комица, кумйца
Думата се пише с у в корена (от кум), а не с 'о'.

Етимология

Произход:Български / Славянски
Оригинална дума:кум
Производна дума от „кум“ с наставка за женски род -ица. Коренът е общославянски, вероятно зает от латинското 'commater' (кръстница) или свързан с родови термини.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кум и кумица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.