кумувам
[kuˈmuvɐm]
- Ударение
- куму̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ку-му-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Как се пише кумувам
Грешни изписвания: комовам, кумовам, комувам, кумувъм
Образувано от корена кум и наставката -увам. Пише се с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кумъ
Произлиза от съществителното 'кум', което е ранна заемка от латинското *compater* (баща заедно с някого, духовен баща), вероятно през балкански латински диалекти.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кумувам на сватба
- кумувам на кръщене
Фразеологизми:
- на вълка врата му е дебел, защото сам си върши работата (не разчита да му кумуват)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
