Dumite-BG – онлайн речник за българския език

курсив

[kurˈsif]

курсив значение:

Какво е курсив? Шрифт с наклонени надясно букви, наподобяващ ръкописно писмо. Използва се за отделяне или подчертаване на части от текста.

1. (полиграфия/типография) Шрифт с наклонени надясно букви, наподобяващ ръкописно писмо. Използва се за отделяне или подчертаване на части от текста.
Ударение
курсѝв
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кур-сив
Род
мъжки
Мн. число
курсиви (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на курсив

(полиграфия/типография)
  • Заглавията в книгата са набрани с курсив.
  • Думите с преносно значение са отбелязани в курсив.

Синоними на курсив

Антоними на курсив

Как се пише курсив

Грешни изписвания: корсив, курсйв
В последната сричка се пише и. Крайното в се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:cursivus
От средновековен латински *cursivus*, от *cursus* (бяг, тичане), причастие на *currere* (тичам). Първоначално е означавало бързопис ('бягащо' писмо), при който буквите са свързани и наклонени.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • черни курсив
  • пиша в курсив

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.