Dumite-BG – онлайн речник за българския език

куфар

['kufɐr]

куфар значение:

Какво е куфар? Твърда или полутвърда правоъгълна чанта/кутия с дръжка, използвана за пренасяне на дрехи и вещи при пътуване.

1. (бит) Твърда или полутвърда правоъгълна чанта/кутия с дръжка, използвана за пренасяне на дрехи и вещи при пътуване.
2. (жаргон/политика) Символ на корупционен пренос на големи суми пари в брой.
Ударение
ку̀фар
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-фар
Род
мъжки
Мн. число
куфари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на куфар

(бит)
  • Стегнах си куфара за морето още от вечерта.
  • Куфарът беше твърде тежък и трябваше да платя такса за свръхбагаж.
(жаргон/политика)
  • Говореше се за куфари с пари, раздавани по време на изборите.

Синоними на куфар

Как се пише куфар

Грешни изписвания: куфър, куфер

Думата се пише с а в последната сричка (куфар), което се проверява чрез формата за множествено число (куфари), където гласната се чува ясно.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Koffer
Заета от немски (Koffer), вероятно под влияние и на френски (coffre). Първоизточникът е латинското cophinus (кошница).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кожен куфар
  • ръчен багаж
  • стягам куфарите
Фразеологизми:
  • Стягам си куфарите (подготвям се да замина или напусна място/работа завинаги)
  • Куфарна търговия (дребна търговия с пренос на стоки в личен багаж през граница)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.