кълколя
[kɐlˈkɔʎɐ]
кълколя значение:
Какво е кълколя? Издавам бълбукащ звук при варене; вря, клокоча.
1. (диалектно) Издавам бълбукащ звук при варене; вря, клокоча.
2. (преносно / пейоративно) Говоря неясно, мърморя или издавам звуци, подобни на бълбукане.
- Ударение
- кълко̀ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- къл-ко-ля
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на кълколя
(диалектно)
- В гърнето чорбата тихо кълколеше на огъня.
(преносно / пейоративно)
- Нещо си кълколеше под носа, но никой не го разбра.
Как се пише кълколя
Грешни изписвания: калкoля, калколя, кълкуля
Думата е с диалектен характер. Коренната гласна е ъ под ударение или в слаба позиция, проверка с 'къкря' (аналогия).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:Неясен
Вероятно диалектна или ономатопеична вариация на 'клокоча' или 'къкря', свързана с подражание на звука на вряща течност (къл-къл).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
