кълн
[kɤɫn]
кълн значение:
Какво е кълн? Зачатък на стъбло и корен, който се развива от семето при поникване; млада фиторасла.
1. (ботаника) Зачатък на стъбло и корен, който се развива от семето при поникване; млада фиторасла.
2. (преносно) Първоначална проява, зародиш на някакво чувство, идея или обществено явление.
- Ударение
- къ'лн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кълн
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кълнове
Примери за използване на кълн
(ботаника)
- Картофите бяха пуснали дълги бели кълнове.
- Пшеничените кълнове са изключително полезни за здравето.
(преносно)
- В сърцето му се появиха първите кълнове на съмнението.
- Това бяха кълновете на новата демокрация.
Как се пише кълн
Грешни изписвания: калн, кълан
Думата се пише с ъ и завършва на н. При членуване се получава 'кълнът'/'кълна'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъlnъ
Стара славянска дума със значение на нещо, което никне, разклонява се. Сродна с литовското 'kelys' (коляно, стъбло).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пшеничен кълн
- картофен кълн
- кълнове на съмнение
Фразеологизми:
- убивам в кълн
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
