Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кълна

[kɐlˈna]

кълна значение:

Какво е кълна? Изричам лоши думи, пожелания за зло или нещастие по адрес на някого.

1. (пряко) Изричам лоши думи, пожелания за зло или нещастие по адрес на някого.
2. (възвратно) (кълна се) Давам тържествено обещание; заклевам се в нещо свято.
Ударение
кълна̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
къл-на
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
кълна се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кълна

(пряко)
  • Старицата кълнеше войниците, които отнесоха реколтата ѝ.
  • Не бива да кълнеш децата си, дори когато си ядосан.
(възвратно)
  • Кълна се, че казвам истината.
  • Войниците се кълнат във вярност на родината.

Антоними на кълна

Как се пише кълна

Грешни изписвания: калне, кълнъ, кална
Коренната гласна е променливо ъ (кълна - клех). В сегашно време се пише с ъ.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*klęti
Наследник на старобългарския глагол 'клятии', свързан с произнасянето на магически формули за призоваване на зло или за тържествено обещание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кълна се в децата си
  • кълна се в Бога
Фразеологизми:
  • кълна на поразия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.