кълча
[ˈkɤɫt͡ʃɐ]
- Ударение
- къ'лча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- къл-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Как се пише кълча
Грешни изписвания: калча, кълчъ
Думата се пише с ъ в корена. Проверката се прави с форми, в които гласната е под ударение, или се помни като коренна гласна.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъlčiti
Произлиза от праславянския корен *kъlčiti, свързан с идеите за 'чупя', 'троша', 'раздробявам'. Първоначално се е отнасяло за обработка на влакнодайни растения (лен, коноп) чрез чупене на стъблата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кълча си пръстите
- кълча лен
- кълча кълки
Фразеологизми:
- кълча си езика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
