кълчене
[ˈkɤɫtʃɛnɛ]
кълчене значение:
Какво е кълчене? Насилствено усукване или изваждане на става от нормалното ѝ положение; луксация.
1. (медицина) Насилствено усукване или изваждане на става от нормалното ѝ положение; луксация.
2. (разговорно) Неестествено извиване на тялото, обикновено с цел кокетничене, позиране или танц.
3. (етнография) Обработка на коноп или лен чрез начупване на стъблата.
- Ударение
- къ́лчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- къл-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кълчения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на кълчене
(медицина)
- Болката при кълчене на глезена е остра и продължителна.
(разговорно)
- Стига с това кълчене пред огледалото!
- Кълченето на сцената не компенсира липсата на глас.
(етнография)
- Кълченето на лена е тежък ръчен труд от миналото.
Как се пише кълчене
Грешни изписвания: калчене
Пише се с 'ъ' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кълка
Свързано с 'кълка' (бедро, става). Първоначално означава обработка на влакнодайни растения (чупене на стъблата), впоследствие – извиване на стави.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кълчене на пръсти
- кълчене на кръст
Фразеологизми:
- кълча си езика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
