Dumite-BG – онлайн речник за българския език

къс

[kɤs]

къс значение:

Какво е къс? Който е с малка дължина; недълъг.

1. (пространство) Който е с малка дължина; недълъг.
2. (време) Който продължава малко време; малотраен.
3. (съществително) Отделна част от нещо цяло; парче.
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
къс
Род
мъжки
Мн. число
къси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на къс

(пространство)
  • Носеше къс панталон.
  • Пътят до селото е къс.
(време)
  • Дните през зимата са къси.
  • Имаме къс срок за изпълнение.
(съществително)
  • Дай ми един къс хляб.
  • Златен къс самородно злато.

Как се пише къс

Грешни изписвания: кас
Думата се пише с 'ъ'. При членуване се удвоява съгласната 'с', ако следва членът за м.р. (късия, късият), но тъй като основната форма завършва на една съгласна, не се пише двойно 'с' в основна форма.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kǫsъ
Има два омонима. Прилагателното (кратък) вероятно е свързано с идеята за 'откъснат', 'скъсен', произлизащо от корена за 'хапя, късам' (*kǫsъ - парче, хапка). Съществителното (парче) е директен наследник на *kǫsъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • къс разказ
  • къс пас
  • на къси вълни
  • къса памет
Фразеологизми:
  • дърпам късата клечка
  • с къс ум
  • държа изкъсо

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.