късо
[ˈkɤso]
късо значение:
Какво е късо? На малко разстояние; с малка дължина (като наречие).
1. (пространство) На малко разстояние; с малка дължина (като наречие).
2. (време) За кратко време; стегнато, лаконично.
3. (техника) Среден род на прилагателното 'къс'. Използва се в словосъчетания като 'късо съединение'.
- Ударение
- къ̀со
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- къ-со
- Род
- среден (ако е прил.)
- Мн. число
- къси (ако е прил.)
Примери за използване на късо
(пространство)
- Постригаха косата му много късо.
- Дръж повода късо!
(време)
- Той отговори късо и ясно.
- Срещата продължи твърде късо.
(техника)
- В инсталацията стана късо съединение.
Антоними на късо
Как се пише късо
Грешни изписвания: касо, късу
Пише се с ъ под ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кѫсъ
Наследник на праславянското *kъsъ (парче, отрязък). Първоначалното значение е свързано с нещо откъснато, отрязано.
Употреба
Чести словосъчетания:
- късо съединение
- късо пас
- късо подстриган
Фразеологизми:
- дърпам юздите късо
- късо и ясно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
